oborski tor

Какво става с азота, когато се тори с оборски тор върху замръзнала почва или сняг

При по-ниски температури, преобразуването на амониевия азот в оборския тор към нитратен азот е минимално.

Торенето с оборски тор върху замръзнали почви или дори сняг, никога не е добър вариант. Но ако някои фермери бъдат принудени да го направят заради климатичните или други фактори, какво би се случило с азота в оборския тор?

Когато оборския тор се приложи на повърхността на замръзнали почви или върху сняг, възникват две основни опасения.

Първото е, че тора не може да навлезе в почвата, така че ако има оттичане на води от полето, е възможно тора да бъде пренесен към по-ниски места в полето или дори изцяло да бъде измит от него, което би причинило проблеми със замърсяване на околната среда. Полетата, на които има по-големи количества остатъци е по-малко вероятно да имат оттичане, така че е възможно и проблемът при някои полета да е по-голям в сравнение с други.

Вторият проблем, който трябва да се има предвид е загубите на амоняк. Оборският тор съдържа две основни форми на азот – органичен азот и амониев азот. Когато амониевият азот е на повърхността на почвата вместо да бъде смесен с нея, той може да стане волатилен и да се загуби под формата на амоняк газ. Този процес основно се задвижва от химически и физически фактори. Въпреки че ниските температури забавят реакцията, проучванията сочат, че тя не се спира на цяло, а продължава да протича. Освен това, при цикли на топене и замръзване, които се повтарят понякога, е трудно да се определи каква част от азота ще бъде загубена, тъй като оборският тор, който е върху почвата, също замръзва и се топи. Този проблем вероятно ще повлияе на всички видове оборски тор, но особено тора от прасета, тъй като приблизително 60-80% от общото съдържание на азот в него е под формата на амониев азот.

Добрите новини са, че заради по-ниските температури, преобразуването на амониевият азот в оборският тор към нитратна форма е минимално.

Това е така, защото бактериите са отговорни за това преобразуване и ниските температури минимизират тяхната активност през зимата. Ситуацията обаче може да се промени в зависимост от това каква ще бъде пролетта.

За съжаление не е възможно да се предвиди точно колко от азота ще бъде загубен ако оборският тор бъде приложен върху замръзнали почви или сняг. Освобождаването на азот от оборския тор може да варира в зависимост от конкретните обстоятелства.

Въпреки това, насоки относно загубите на азот в зависимост от метода на приложение на оборски тор и вида оборски тор, можем да намерим в следната таблица, по данни от проучвания на Университетът в Минесота САЩ:

Таблица: Наличен азот и загуби на азот, в зависимост от метода на приложение на оборски тор и вида на животното, от което е тора.

Процент от общия азот, който е на разположение за посевите през първата година след торене с оборски тор:

Животно

Заравяне на тора повече от 96 часа след разхвърляне (или без заравяне) Заравяне в рамките на 12-96 часа  след разхвърляне Заравяне в рамките на 12 часа след разхвърляне

Телета

25%

45%

60%

Крави

20%

40%

55%

Свине

35%

55%

75%

Домашни птици 45% 55%

70%

 

Най-добрият съвет при торене с оборски тор в такива условия би бил да се наблюдават внимателно посевите и да се има готовност за допълнително наторяване с азот, ако се появят признаци на дефицит при растенията.

Ако не сте го направили още, можете да разгледате и нашият калкулатор за торене с оборски тор

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *