Калкулатор за торене с карбамид

Изберете какво искате да изчислите:

Допълнителна информация за Карбамида (Урея) и торене с Карбамид:

Карбамидът (Урея) е една нескъпа форма на азотен тор с 46% азотно съдържание. Докато карбамидът се произвежда естествено в хората и животните, синтетичният карбамид (урея) се произвежда с безводен амоняк. Често карбамидът (уреята) предлага на земеделските производители най-много азот на най-ниска цена в сравнение с други продукти на пазара, но е необходимо да се предприемат специални стъпки при приложението на карбамид (урея) в почвата, за да се предотврати загубата на азот от химическата реакция.

Как да използваме карбамида (уреята)

Когато карбамидът (уреята) се постави на повърхността на почвата се получава химическа реакция, която променя формата на карбамида. Амонякът се превръща в газ, който след това се губи ако не се защити. Това означава, че карбамидът трябва да бъде смесен с почвата за най-голяма ефективност. Това може да бъде направено или чрез заравяне на карбамида (урея) с плуг веднага след разпръскването му или чрез инжектирането на карбамида (урея) в почвата. Подобен резултата може да се постигне също и чрез разпръскване на карбамида (урея) и веднага след това напояване усилено на почвата, за да се избута разтвореният карбамид (урея) в почвата.

Преимущества на карбамида (урея)

В общи линии карбамидът би осигурил най-много азот на най-ниска цена. Лесно е да се съхранява и не представлява риск за пожар при дългосрочно съхранение. Карбамидът (урея) може да бъде смесен с други торове или може да бъде приложен самостоятелно. За растения, които харесват кисели почви, карбамидът (урея) е един от най-добрите торове при  това, че прави почвите по-кисели. За земеделски производители, които отглеждат посеви като царевица, ягоди, боровинки и други култури, които извличат голямо количество азот, карбамидът ще даде непосредствено и силно приложение на азот.

Недостатъци на карбамида (урея)

В резултат на химическа реакция, която се случва, когато се тори с карбамид (урея), е необходимо да се полагат специални грижи, за да се запази азота и да не се загуби, когато амонякът се изпарява. Това може да направи карбамида (урея) непрактичен за фермери, които обработват големи плотове земя. Високата разтворимост на карбамида (уреята) също така налага съхраняването му в сухи условия задължително.