Торене на домати в оранжерия

Торене на домати в оранжерия.

Доматите, отглеждани в оранжерии образуват по-голяма растителна маса и дават по-големи добиви в сравнение с тези, отглеждани на полето. Вегетационният им период е по-дълъг, като може да продължи 2 до 3 сезона. Растенията, отглеждани в оранжерии, могат да гладуват дори и при високо съдържание на хранителни елементи в почвата, ако почвената температура е под допустимата.

Торене на домати в оранжерия с Азот.

При домати отглеждани за ранно полско производство или в полиетиленова оранжерия са необходими големи количества хранителни вещества, особени за сортовете с буен вегетативен растеж. Внасянето на азот при посаждане или малко по-късни повишава ранозрелостта и общия добив. При липса на азот листната маса остава светло зелена и дребна.връхните листа остават светлозелени, а долните окапват. Стъблата са тъмни, твърди и влакнести, синьо-червени,страничните разклонения са слаби, плодовете са дребни. Прекомерното азотно торене също може да е неблагоприятно. В началото растенията имат буен растеж, образува се голяма листна маса, долните листа са големи, месести, набръчкани,завити и лесно се чупят. Самите растения могат да загинат от амонячно отравяне.

Торене на домати в оранжерия с Фосфор.

В периода на оформяне на първите съцветия растението има остра нужда от фосфор. Най-силно това е изразени при сортовете с къс вегетационен период за ранно полско производство или оранжерии. При недостиг на фосфор се забелязват видими изменения- появява се виолетов оттенък по долната страна на листата. Стъблата на растенията са тънки, задържа се растежа на кореновата система, увеличава се процента на изресяване на цветовете, цъфтежа закъснява, плодовете са дребни и узряват късно.

Торене на домати в оранжерия с Калий.

В периода на масовото плододаване доматите имат най-голяма нужда от калий. Признаци за недостиг на калий са бледожълти до кафяви ивици по периферията на долните листа, които започват от върха на листата, и зелен пръстен около дръжката, което понижава качеството на домата.

 

Домати, отглеждани в стъклени оранжерии.

За да се осигури оптимално хранене на растенията през целия вегетационен период, се извършва торене с органични и минерални торове. Положително влияние върху развитието и плододаването на доматените растения оказва прякото торене с оборски тор, торенето с торф и компост, съчетано с минерално торене. Торовите норми са от 8 до 10т на декар оборски тор, внесен с основната обработка на почвата през есента. Нормата на торене с азот зависи от количеството внесен оборски тор, от степента на минерализация и от свойствата на почвата. За получаване на високи добиви и добро качество на плодовете се внасят от 24 до 36кг азот на декар. Пред сеитбено се внасят 12 до 18кг азот под формата на карбамид, а останалото количество се внася през вегетационния период, като се извършват 2 до 4 подхранвания с амониева селитра. Фосфорът се внася преди разсаждането по 18-22кг P2O5 на декар на фон 5-6т оборски тор или 24-30 кг P2O5 на декар на фона на 3-5т оборски тор. Калият също се внася преди разсаждането по 12-20кг K2O на декар.

 

Домати, отглеждани в пластмасови оранжерии.

При ранното производство , сеитбата се извършва януари, а засаждането в оранжериите – в края на март, началото на април. Продукцията се получава от края на май до края на юли. При средно ранното производство доматените растения се засаждат края на април или началото на май, когато оранжерията се освободи от зеленчуковия разсад. При късното производство доматените растения се засаждат в оранжерията през юли или началото на август. Продукцията се получава от втората половина на септември до края на октомври.

Доматите могат да се отглеждат на едно и също място няколко години подред, защото имат добра самопоносимост. При интензивно използване на площите в оранжериите през годината, най-добър предшественик на ранните домати са краставиците втора култура или някой студоустойчиви култури като лук и чесън за зелено, салати, спанак и др. Когато доматите се отглеждат след краставици, които обилно са били торени с оборски тор, преди дълбоката оран се вкарват само фосфор и калий в дози 1,5-2кг P2O5 и 1-1,5кг K2O на 100м2. Доматите реагират положително на дълбоката обработка на почвата. При тежки почви е необходимо периодично продълбочаване без обръщане на почвения слой. Преди засаждането се извършва плитка оран на почвата, като се внасят 300 до 500кг угнил оборски тор и 0,6 до 0,8кг азот под формата на карбамид или амониева селитра на 100м2.

През вегетацията доматите се подхранват с минерални и органични торове. Първото подхранване с азот се извършва в началото на цъфтежа. При слаба запасеност на азот на почвата и наличието на недостатъчен растеж на растението и листната маса, нормата за торене е 2кг амониева селитра на 1002. Следващите 1-2 подхранвания се извършват през интервал 10-15 дни , без да се увеличава торовата доза.

При леки и отцедливи почви с ниско съдържание на органично вещество се извършва подхранване с оборски тор, размит в поливната вода , многократно почти до започване на беритбата, а може и до по-късно.

При средно ранното и късно производство на домати в пластмасови оранжерии, торовите норми се запазват, но се завишават дозите на торене преди засаждането, заради по-късния период на вегетация. При късното производство се извършва подхранване до началото на септември, за да не се удължава много вегетационният период и доматите да узряват до края на октомври. Ако оранжериите се отопляват, може да се извърши и едно подхранване през септември. Торовите норми са същите като при ранното производство на домати.

Информацията и торовите норми са взети от книгата “Торене на земеделските култури”

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.