Торене на пипер

Торене на пипер.

Пиперът е една от основните зеленчукови култури, отглеждана в България. Всички видове и сортове пипер, заради слабата си коренова система, имат високи изисквания към водния, въздушния и хранителния режим на почвата. Той не се развива добре на кисели почви, като стойностите на pH трябва да са 6,0-6,5. има лоша биологична самопоносимост и не бива да се отглежда два последователни години на едно и също място.

Различните сортове извличат различни количества хранителни вещества от почвата, но като цяло се изнася най-много калий, на второ място азот и накрая фосфор. Интензивността на постъпване на основните хранителни вещества зависи от фазата на развитие, но и от условията, в които са отглеждани растенията. След фазата на масов цъфтеж се засилва постъпването на хранителни елементи и достига своя максимум през фазата на масовото плододаване. Съдържанието на хранителни елементи в целите растения и техните органи се изменя съществени по време на вегетация.

Торене на пипер с Азот.

При недостиг на азот листата издребняват, избледняват, броят на разклоненията намалява. Последвалия растеж на вегетативните органи се забавя и ако не се подхрани растението, започват да окапват най-долните листа. В следствие на това плодовете остават дребни и добивите драстично се понижават. Прекомерното азотно торене пък, води до избуяване на стъблата и листата и до забавяне на плодообразуванто, а от там и по-късно узряване.

Торене на пипер с Фосфор.

При липса на фосфор кореновата система на пипера остава слаба, тънка и с къси разклонения. Появява се изресяване на цветовете и окапване на завръзите.

Торене на пипер с Калий.

При липса на калий пиперът нараства бавно, краищата на листата се завиват навътре и окапват. По върховете на плодовете се получават кафяви петна.

Торене на зелен пипер.

При слаба запасеност на почвата с азот, торовата норма е 16-20кг N на декар. При средно до добре запасена почва с азот торовата норма е почти същата 15-20кг N на декар. При червената капия торовата норма на азот се увеличава на 20-25кг N на декар. Торовата норма на фосфор при слаба запасеност на почвата е 15-20кг P₂O₅ на декар. При средна запасеност на почвата с подвижен фосфор нормата е 10-15кг P₂O₅ на декар. При добра запасеност торене може да не се извършва. При червената капия нормата може да се увеличи до 16-18кг P₂O₅ на декар. Пиперът е с високи изисквания към калия. При слаба запасеност се внасят 10-15кг К₂О на декар, при средна запасеност- 5-10кг К₂О на декар. За червената капия торовата норма се увеличава до 18-20кг К₂О на декар. Нормата на угнил оборски тор е 4-5т на декар. През вегетационният период може да се извърши шербетуване, последвано от азотно подхранване. Органичното торене налага понижаване на торовите норми на азот и калии съответно с 20% и 30 %.

При отглеждане на червена капия, торовите норми са същите, но разпределението зависи от фазата на развитие на растението. В началните фази, когато се оформя кореновата система, се използват водоразтворими комплексни торове с повишено съдържание на фосфор. През периода на цъфтеж и формиране на завръзите се използват комплексни торове, съдържащи повече азот и калий, а когато плодовете нарастват се подават торове, съдържащи повече калий. Листното подхранване по време на вегетацията с комплексни торове, съдържащи цинк, бор, молибден и др., повишава добива.

Торене на червен пипер за мелене.

При слаба запасеност на почвата с азот торовата норма е 20-25кг N на декар, при средна запасеност – 15-20кг N на декар, а при добра запасеност нормата може да се намали до 10-15кг N на декар.Азотните торове се внасят поетапно, като преди разсаждането се внасят 8-10кг азот на декар, а останалото количество се внася на 2-3 дози като подхранване. Торовата норма на фосфор при слаба запасеност е 15-20кг P₂O₅ на декар, при средна запасеност -10-15кг P₂O₅ на декар, а при добра запасеност на почвата с фосфор, торене може да не се извърши. Част от фосфора може да бъде внесен при пролетната подготовка на почвата на дълбочина 10-12 см. Това спомага за прихващането и развитието на кореновата система на растенията. При слаба запасеност на почвата с подвижен калий торовата норма е 10-15кг К₂О на декар,при средна запасеност- 8-10кг К₂О на декар и при добра запасеност и употреба на оборски тор калиево торене може да не се извършва. При неутрални и слабо киселинни почви могат да се използват амониева селитра и карбамид, а при неутрални и слабо алкални почви се използва амониев сулфат. Оборския тор се внася през есента, заедно с фосфора и калия, по време на основната обработка на почвата.

Торене на пипер в оранжерии.

При отглеждане на пипер в оранжерии трябва да се внимава за повишени концентрации на солите в почвата, тъй като растежът на растенията отслабва, листната маса става тъмнозелена, цъфтежът настъпва по-рано, а плодовете остават по-дребни. При основната обработка на почвата се внасят 800-1000кг оборски тор на 100м², 1,-2кг Р₂О₅на 100м² под формата на суперфосфат, 1-1,5кг К₂О на 100м² под формата на калиев сулфат и 4-6кг магнезиев сулфат или магнезиев нитрат на 100м². Когато при основното торене се внесе оборски тор, може да не се извършва азотно торене преди засаждането на разсада. Когато предшественика е торен с високи норми оборски тор, може да се спести торенето на растенията с азот, но трябва да се завишат нормите на калия и трябва да се извърши торене с азотен тор в доза 0,5-1кг N на декар под формата на карбамид или амониева селитра.

По време на вегетация се извършва едно подхранване до образуването на първите завръзи и от 2 до 3 подхранвания с 1-1,5кг на 100м² амониева селитра. Добри резултати върху добива и качеството се получават при подхранване с оборски тор, разтворен във вода, и с листно подхранване с комплексни торове.

При фертигация се спазват същите изисквания , както при полското производство на пипер, а при оранжерийното производство нормите трябва да са в горната граница на описаните норми.