Управление на солеността на почвата

Солта се придвижва с водата и когато водата се изпарява солта остава, а с времето се акумулира. Като цяло ако почвата е бяла и нищо не расте, значи имате проблем.

Според специалисти, ключът към управление на солеността на почвата е управлението на водата и практики, които окуражават просмукването и изсушаването на профила на почвата.

Това би включвало покривни култури, засети след културата, която отглеждате реално за печалба. Все още в тези периоди има добър прозорец за използване на водата, който може да се утилизира и тези покривни култури в края на сезона могат да помогнат за изсушаване на почвата. Добре е тя да е суха с навлизане в зимния период, за да може следващата пролет, когато снегът се топи (и когато има най-голямо процеждане) и когато изпаряването е слабо. Изпаряването е именно това, което изкарва солта на повърхността.

Солта покачва електропроводимостта на почвата. Проверка на проводимостта на почвата може да инидкира кои видове посеви или фуражи е добре да посеете на база тяхната толерантност към сол.

Някои от по-чувствителните към сол посеви са царевицата, соята, нахута.

По-толерантните към сол култури са пшеницата, слънчогледа, канола и ечемик.

Според специалисти, с правилното управление на стопанството, проблем със солеността на почвата може да бъде решен в рамките на три-пет години.

Солеността на почвата се причинява от излишната влага, която разтваря солта под повърхността на почвата и я изнася на повърхността. След изпаряването на водата остава солта, която се акумулира и причинява белите петна на полето, които ограничават растежа на растенията.

Първата стъпка към възвръщане на тези площи е правилната преценка на пейзажа. Местата на полето, които са с бяла кора обикновено са такива, където водата се събира. Често тези райони се разширяват. Сухото време и отворените зими влошават проблема. Когато снегът се топи, той просмуква солта надолу в почвата. Ако няма просмукване, солта отива на повърхността.

Оранта също влошава нещата. Макар че оранта временно кара почвата да потъмнее, тя всъщност ускорява изпарението, което влошава проблема със солеността на почвата в дългосрочен период.

Управлението на водата в почвата е ключът към понижаване съдържанието на сол в почвата. Специалистите препоръчват следните шест стратегии:

  • Тестване на почвата за електропроводимост – солта повишава електропроводимостта.
  • Създаване на план за управление спрямо конкретното поле и място – тествайте за електропроводимост от центъра на проблемната зона, където повърхността на почвата е бяла. Засейте растения или фуражи с висока толерантност към сол спрямо различните райони. Изборът на видове с дълбоки корени ще помогнат за управление на водата в почвата.
  • В центъра на района засейте целогодишни треви, които са толерантни към солта. В райони, където електропроводимостта е равна или по-висока от 8, опитайте да посеете видове за сено или фураж като висока пшеница, див ръж или др.
  • Изберете посеви, които са толерантни към солта – в районите около центъра (където електропроводимостта е над 2) засейте култури носещи приходи, като например ечемик, слънчоглед или рапица. Царевицата и соята са лош избор, тъй като те не са толерантни на солта.
  • Засейте толерантни на сол покривни култури – хубавото на това да се засее ечемик в райони със сравнително висока соленост е, че при събирането на реколтата има прозорец на възможност да се засеят покривни култури, които са толерантни на сол. Покривната култура използва излишната влага от почвата, която иначе би се изпарила и би акумулирала повече сол по повърхността. Друга възможност би била да се засее смесица от 11 кг. ечемик и 2 кг. слънчоглед/ захарно цвекло. Тъй като тези култури са млади когато замръзнат през зимата, остатъците съдържат много азот, което ги кара да се разлагат бързо.
  • Засейте люцерна, която е толерантна на сол – в районите, които са по-далеч от центъра на соленост (където електропроводимостта е 4 или 5), е възможно да опитате някоя от различните видове люцерна, която е селектирана за толерантност към сол. Тъй като люцерната е с дълбоки корени, тя използва много влага.

В заключение – ако направите някои промени в управлението на полето, бихте могли да подобрите солените райони и да имате възможност да отглеждате успешни култури.

 

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.