Условията в края на есента са много подходящи за засаждане на почти всички овощни култури. В нашата страна климатичните условия позволяват да се засаждат овошките в късна есен- края на ноември до средата на декември. Рано извършеното есенно засаждане на овощни дръвчета позволява на корените да започнат да зарастват след опресняването им, още преди да са настъпили зимните студове почвата стяга и плътно прилепва по кореновата система. По този начин се създават оптимални условия за прихващане и своевременно започване на растежа през пролетта. През този период дръвчетата вече са заспали, като един от признаците е опадането на листата на фиданката.
При нашите климатични условия есенното засаждане дава по -добри резултати при по-топлите и проветриви почви. Ако вашата почва е тежка, глинеста и студена, специалистите препоръчват пролетно засаждане.
Ако поради някаква причина не успеете да засадите всички овощни дръвчета, то обезателно цялата подготвителната работа трябва да се извърши есента, а за пролетта да остане единствено засаждането на дръвчето.
От климатичните фактори най-голямо значение за овощните култури има топлинният режим. Релефът на мястото влияе преди всичко върху температурния и водния режим. Ако теренът е равнинен с възможност за поливане, той е подходящ за отглеждане на ябълки, круши, дюли, праскови и др. Ако е с голям наклон, трудно се задържа вода и няма възможност за поливане, то препоръките са да засеете сливи, кайсии, бадеми, череши, вишни, орехи. Част от овощните дървета не могат да се самоопрашват, което налага засаждането на най-малко два сорта, които да са добри опрашители( такива са ябълка, круша, череша, бадем и някои сортове на слива, дюля и вишна). Сортът с по-ценни качества се избира за основен, а другият за опрашител. Основно изискване е двата сорта (основния и опрашителя) да цъфтят по едно и също време.
Преди самото засаждане дръвчето трябва да отговаря на определени изисквания. Височината му трябва да е над 110см, трябва да има най-малко 3 скелетни клонки и минимум 3 корена с дължина 30-35см. Тези условия увеличават шанса за захващане на фиданката и пролетното й пукане.
Дърветата се засаждат в предварително подготвени посадъчния рамки. Дълбочината им зависи от механичния състав на почвата. При благоприятни, леки, топли и пропускливи почви размерите трябва да са 50×50×50см. При по-тежки почви големината на посадъчния ямки расте. В случай че не е направено предпосадъчно торене, около седмица до 10дни преди засаждането, в посадъчните ямки се внасят 100 до 200гр супер фосфат, 80 до 100гр калиев сулфат и 10-12 кг угнил оборски тор. Добре смесените торове се насипват на дъното на изкопаните ями, като отгоре се поставя слой чиста почва. По този начин няма пряк контакт между корените на фиданката и торовете, като се предотвратява изгарянето на кореновите краища.
Ако има наранени места по кореновата система, е задължително те да се отстранят до здрава тъкан. За да се предотврати засъхването на краищата и да се ускори зарастването им, след тази операция е желателно коренът да се потопи в каша от 1 част оборска тор и 3 части глина, разредена с вода. Непосредствено преди засаждането коренът се опреснява- съкращава се с 1 до 2см.
При засаждането кореновата шийка трябва да остане на 2 до 3см над почвената повърхност. Запълването на посадъчните ями става постепенно. Горният слой почва е по-богат на хумус и хранителни вещества в сравнение с по-долните. Затова при запълването на посадъчните ямки почвата от горния слой трябва да се постави на дъното на дупките. Когато пръстта покрие корена, се извършва уплътняване на почвата от периферията към центъра. Следва поливане на фиданката с 10 до 15л вода. Желателно е младите дръвчета да се укрепят с колчета, забити на 8 до 10см от стъблото и да се завържат с хлабава превръзка.