Рапица – сеитба, торене, грижи по време на вегетацията

Сеитба на зимна маслодайна рапица

По принцип зимната маслодайна рапица се засява от края на август до 20-25 септември, 10-14 дни преди сеитбата на зимните житни култури. В този срок по-рано трябва да се сее на по-високите места, а по-късно - в равнините и южните части на страната. Не бива да се избързва, защото по това време (август) у нас обикновено е сухо, което води до неравномерно поникване на посевите. По-късната сеитба пък не позволява на растенията да оформят розетка от 8-10 листа до настъпване на зимата, да се закалят достатъчно, което води до измръзване на голяма част от посевите. Използват се сеялки, пригодени за работа с дребни семена. Междуредови разстояния - 12-15 см, като слят посев. Дълбочина на сеитба на рапица – при сухи условия - не по-малка от 2 см; при нормални условия - 1-3 см. На силно заплевелени площи рапицата може да се засее на междуредови разстояния - 45-50 см, за да може да се окопава. Дъжд от порядъка на 5-10 мм, паднал непосредствено след сеитбата на рапицата е достатъчен за осигуряване дружното поникване и добро гарниране на посева. Препоръчителна гъстота при сеитба - 50-80 семена/кв. м, за да се осигурят минимум 20-30 растения/кв. м за реколтиране. Прекалено гъстите посеви са по-склонни към полягане, тъй като растенията са по-издължени. Посевната норма зависи от конкретната технология за отглеждане на рапица и се движи в рамките на 0,4-0,9 кг/дка за повечето от съвременните сортове /хибриди/.

Торене на рапица

Препоръчителни норми за торене на рапица - Азот - 6-13 кг активно вещество на декар (рапицата е азот-зависима култура); Фосфор - 6-8 кг. а.в./дка; Калий - 5-8 кг. а.в./дка. Фосфорът и калият се внасят при подготовката на почвата за сеитба. Азотът може да се внесе на два пъти - половината заедно с фосфора и калия, а другата половина - в края на зимата - при първа възможност за влизане в полето. По-широко застъпена е практиката азотните торове да се внасят изцяло напролет при първа възможност за работа на полето, а не на два пъти. Бедните на микроелементи /молибден, манган, бор, магнезий/ и калций почви трябва да се наторят със съответния тор, за да се избегнат повреди, индуцирани от недостиг на микро- и макроелементи. На сиви горски почви и кога- то при торене на рапицата е внесен повече азот, добър ефект дава подхранването с молибден. От азотните торове най-добри резултати се постигат с амониев нитрат внесен по един от посочените по-горе начини. За по – високи и качествени добиви е препоръчително да се внесат комбинирани с различно съотношение на хранителните елементи (N P K), съобразено с изискванията на културите и почвения анализ.

Грижи за рапицата през вегетацията

Непосредствено след сеитбата на рапицата е добре да се валира. При поява на почвена кора или на плевели - да се бранува с лека брана или с ротационна мотика. Борбата с плевелите трябва да започне още с подготовката на площта за сеитба - правилната подготовка помага до голяма степен в борбата с плевелите. Химическа намеса може да се извърши със съответен хербицид (разрешен за употреба) преди сеитба или след сеитба преди поникване на културата, или веднага след поникване на рапицата (в регистрираните дози). Рапицата е бързо растяща култура. Тя развива голяма листна маса - широките листа на розетката потискат развитието на плевели по-късно през вегетацията. В такива случаи не са нужни допълнителни мерки за унищожаването им. По-късно през вегетацията срещу едногодишни и многогодишни житни плевели може да се изведе борба. Селективност към рапицата имат и хербицидите на база Клопиралид- ефективни срещу плевели като паламида, лайка, подрумче, пипериче и др. Така или иначе при употреба на който и да е от регистрираните при тази култура хербициди, е нужно строго спазване на инструкциите за употреба на съответния продукт. За по-добро опрашване на рапицата е желателно в близост до посева да се поставят пчелни кошери - по два на декар.

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.