No-till технологията трябва да се разглежда не като начин, а като система. Смята се за ресурсоспестяваща и възстановяваща практика. Тя лежи върху идеята, че добра реколта се получава, когато се грижиш за почвата. В основата си традиционно земеделие се интересува и грижи за растенията, докато при no-till-а вниманието се насочва към почвата, която се приема за основен ресурс. Многогодишните интензивни обработки водят до намаляване на нейното плодородие. No-till технологията се смята за копиране на природата, затова всички дейности са прости, елементарни и лесни. Залага се на сеитба, пръскане срещу плевели и прибиране на реколтата.
От една страна, нулевата обработка води до понижаване на производствените разходи, а от друга се повишава количеството хумус в почвата, което работи в полза на добивите. Според проучвания плодородието на почвите за 100 години е намаляло със 70%. Това логично води до въпроса как, при положение, че правим всичко правилно, хумусът в почвата намалява. С тези темпове до 20-30 години от почвата ще останат само пясък и глина. Може би поради тази причина все повече фермери търсят алтернативи на традиционното земеделие. Хумусът се увеличава, когато нарастне % на органична материя в почвата. Това подобрява нейната структура и намалява почвеното уплътняване. По-високото съдържание на органична материя запазва почвата по-топла през зимните месеци и задържа хранителните вещества, които остават достъпни за растенията. Счита се, че при здрава почва хумусното съдържание достига до или малко над 6%, а в почвите, които традиционно обработваме , сме го свели до 1%.
В no-till технологията не е важно само да знаем основните концепции, но и правилно и ги прилагаме. Следвайки няколко основни правила ние може да възстановим природния баланс от живи организми в почвата, да управляваме Агро и екосистемите, да подобрим устойчивостта на културите, да повишим печалбата и да възстановим ресурсната база и околна среда.
Минималното обезпокояване на почвата лежи в основата на no-till технологията. Отпадането на почвената обработка спестява на фермера до 40% от времето, труда и горивата, които се влагат при конвенционалното земеделие. Намаляването на разходите превишава незначителното намаляване в добивите и повишава рентабилността. Това означава, че няма пикове на много големи добиви, когато годината е добра, и големи спадове, когато е лоша. Чрез подобно лесно прогнозиране на приходите, лесно се планират и преценят разходите.
Растителните остатъци след събиране на реколтата не се изгарят, събират или закопават (което също спестява време, усилие и средства). Те се наситняват и равномерно се разпределят върху почвената повърхност, което създава естествена защита от ветрената ерозия, запазва влагата в почвата, пречи на разтежа на плевелите, подпомага активизирането на микрофлората на почвата, което води до повишаване на добивите. Освен че държат почвената повърхност покрита и защитена, растителните остатъци са нужни и на земните червеи. Те вкарват остатъците в почвата, без да е нужно да се оре. По този начин микробиологичните живот в почвата се поддържа, което е критерий за здрава почва.
При no-till технологията по време на жътва се оставя високо стърнище, което да защитава почвата от слънцето и вятъра, по този начин се запазва влагата. При дъжд, когато почвата е обработена, капките вода остават в най-горния слой и трудно се инфилтрират. Освен, че водата изтича, заедно с нея се оттичат и торовете, които са внесени. Когато, обаче, има здрава и покрита почва, капките се удрят първо в растителните остатъци, скоростта им намалява и бавно се инфилтрират в почвата. Според специалисти no-till технологията може напълно да предотврати ерозията на почвата и намалява зависимостта на добивите от климатичните условия.
Важно е да знаем, че кореновата система на селскостопанските култури се развива най-благоприятно, когато температурата на почвата е 21°. Тогава 100% от влагата се използва от растенията.
При отглеждане на културите по тази технология се взима под внимание и получаването на максимално количество био маса. Изборът на покривни култури не в самоцел. Едни добавят азот, втори извличат хранителни вещества от по- дълбоки пластове, трети се борят с твърдите почвени пластове. Затова е изключително важно сеитбообръщението. Основната цел на междинните култури е да вкарват въглерод в почвата, да фотосинтезират и да поддържат живота на микроорганизмите в нея. Те образуват защитен слой, пазят органичните вещества и спират деградацията на хумуса.
Важен момент в no-till технологията е професионалната сеялка. Тя трябва да нарязва растителните остатъци, да може да сее във влажна почва и да не смесва растителните остатъци с почвата. Скоростта на сеитба и конструкцията на сеялката трябва минимално да нарушават структурата на почвата.
От изключително значение е и запазването на живите корени максимално дълго време. Чрез тях растенията вкарват въглерода в почвата, а с него се хранят микроорганизмите. Това добро хранене допринася за успешната симбиоза между микроорганизмите и растенията. Живите корени на междинните култури хранят организмите в почвата и предпазват от водна ерозия.
Всички тези принципи лежат в основата на no-till технологията и водят до изграждане на здрава почва. Сега е времето да помислим какво ще завещаем на идните поколения. 🙂
3 мисли относно “No-till (безоранна) технология – принципи и концепции”
Съвсем спокойно може да преведете термина като“ безоранна технология“ , оставяйки английският термин в скоби( а не с транскрипция на кирилица) . Това е пряк превод и няма нужда да се използват чужди думи при положение че имаме съвсем подходящи в нашият език! А за статията, добре написана, резюмищата кратко и ясно идеята на метода.
Благодарим за конструктивната критика и обратната връзка!
Преди много години това го наричахме „директна сеитба“, за пръв път го прилагат двама братя американци. Има много сеялки, както и български за директна сеитба.